автор Светльо Ангелов
Настана лошо време… Всички пишем, никой не чете…
Е, аз чета себе си, ако
това може да се преброи за четене… Така и Архимандрит Рафаил Карелин.
Днес разбирам защо Кураев не чете
Карелин и се шегува, че харесва само цитатите му от Светите Отци… Карелин прави груби грешки от областта на Патрологията и не само (та чак
смешен става на моменти), а същевременно се изживява като стожер на
светоотеческата мисъл… И уверено чопли светоотечески теми и идеи, както му се
струва, че изглеждат, изхождайки често не от други предпоставки, осмисляйки ги,
а от свои парапротестантски, легалистични и ригористични…
* * *
„Куче, което носи намордник – предупреждава философът Хайдегер – лае с гъза
си.“
Така и някои, в стремежа си да покажат до каква степен са се обезстрастили,
защото не слушат вече рок-музика например, понеже експресивността и
агресивността в голяма степен е сред изразните й средства, намират начин да
бъдат и експресивни, и агресивни, само че в областта на религията и църковния
живот… Чета понякога и Главев… И знаете ли? Забелязвам, че попът, отказал се от
рок-музициране, заради духовността, пише в… hard-рок стил…
…Когато изхвърлим своя част, дарена от Бога за добра употреба, естеството
ни намира винаги начин да навакса щетата чрез свои си компенсаторни механизми.
Проблемът обаче е, че туй, което Бог е предвидил да става по красив и здрав
начин, вече не е никак красиво, нито здраво при компенсацията… Не, в
експресивността и агресията няма нищо лошо, те са напълно легитимен дял от
човешкия емоционален свят, имат своето време и място, както виждаме и в
библейската книга Псалтир. Когато лъжеш сам себе си, мамиш се, че си свободен
от нещо, от което ни Бог, ни дявол искат да се „освобождаваш“, ставаш
агресивен. Първо намразваш себе си за причинената автоагресия, после и всички
останали, които имат свободата да ползват това, на което си се радвал ти, но
поради страх от наказание (или задето не се съчетава с идеологията ти) си
изоставил. И тогава християнската проповед се извърта от споделяне радостна
вест на получена любов и свобода в Бога в религиозен тормоз над себе си и над
всички около теб.
В Коментара си по Евангелието според Матей св. Йоан Златоуст ни уверява, че
Бог иска от нас умереност, а не безстрастие като ангелското. Защото страстите
са законен дял от човешкото естество, човек е създаден страстен, Божият Син е
станал Подобнострастен нам, както пише Апостолът – плакал е, гневил се е,
нагрубявал е, ползвал е ирония, даже сарказъм и сардонизъм. Въпросът е дали
страстта служи за Слава Божия, обща полза и лично душеспасение или е самоцелна
и така се обръща на вид душевен опиат… Да! Така нареченото безстрастие, към
което някои се стремят, безстрастието като плод не на монашеска исихия с цел
ангелоподобие, а като религиозна патология е фикция. Виждаме добре от примерите
около себе си как самото безстрастие се превръща в най-мъчителна страст… Затова
ще си позволя съвет към новоначалните християни… Когато мислиш, че те напада
дявол с изкушения (някои от нас си въобразяват, че сутрин като се събуди
Господин Дявол за тях първо се оглежда), вместо да търсиш в себе си или
останалите вина, вместо да четеш безкрайни молитвени правила, сякаш не образ на
живот е молитвата, а хапче против главобол, удари си по-добре една чекия, пий
две ракии, вземи душ и излез на разходка… Или прекарай два-три безпаметни часа
пред… телевизора…
…Карелин се позовава на Златоуст. Светителят бил против театъра. Карелин
сравнява телевизора с театър. Но Карелин забравя да спомене, че често
Златоустия е говорил и против надбягванията с колесници на Хиподрума в
Константинопол. Да сравним ли Хиподрума с днешния футболен стадион? Да осъдим
ли българския Митрополит Кирил примерно, задето рита топка с презвитерите си, че даже
участват в регионални първенства? Против публичния спорт ли е бил св. Йоан??…
Не. Константинополци са били бившите римски езичници. Езически Рим е имал
своите социални механизми да обединява разнородната градска тълпа. Един такъв
механизъм са били кървавите гладиаторски борби. Заплащайки мнoгoдневни публични
скъпи гладиаторски битки, осигурявайки вино и хляб за зяпачите им, Императорът
на Рим често си връщал загубеното доверие вследствие непопулярни мерки или
лични престъпления сред народа. Надбягванията с колесници във Византия
подменили гладиаторския бой. Зрелището се вчовечило малко, но страстите останали
същите. Имало колесничарски партии – зелени. червени, сини, бели, тия партии се
месили и в политическия живот… Византийски Император можел да изгуби Престола,
ако отдадял предпочитание публично на партия, която към момента не е силна.
Стигало се често и до кървави сблъсъци между симпатизантите на различните
спортни партии… Това е контекстът на Златоустовите проповеди против Хиподрума…
Театърът пък отдавна не приличал на старогръцката трагедия или римската
пантомима… Тях Карелин впрочем е склонен да приеме като „морални“. Склонен е,
защотo не е чел ни Софокъл, ни Есхил, ни Омир, та да види посланието на тия
трагедии и оди – своенравни богове, сприхави, несправедливи герои, царе и
прочие… Както и да е. Не ни е работа да се занимаваме с Есхил сега… Във времето
на Златоуст театърът е бил вече място предимно за водевили… И то не обикновени
водевили. Имало фантастика, еротика. Последното знаем и благодарение на
римлянина Ксенофонт, който пише пародията си именно на книги в стил порно и
фантастиката, така популярни по негово време в Рим (II в. сл. Хр.) „Апулей и
златното магаре“…
…Следователно Златоустият не е проповядвал против театъра по принцип, както
му се иска да представи нещата на Карелин…
*******************
Очевидно Карелин желае да се представи като умел познавач на
Светоотеческото мислене. В в текста си „Телевизорът“ той елегантно и сякаш
някак си полуфриволно подхвърля: „Човек мисли посредством словата, затова в
патристиката бива наричан словесно същество. А телевизорът ни учи да мислим с
чувствени представи, възпитава разсеяност и впечатлителност, бивайки
концентрация на страсти; а страстта е неотделима от чувствените образи.
Аскетическата борба със страстта е очистването на душата от фантазии и
представи. Телевизорът обаче ни предлага множество форми на чувственост,
обличайки страстта във формата на прелъстителни картини.“
Първата глупост, която Карелин ни сервира уверено тук, сякаш предлага на
вниманието ни не таратанци, ами пълнена пуйка с пържоли е, че в Светоотеческото
наследство човек бил наречен „словесно същество“. Не е наречен словесно, а е
наречен логосно и не, защото „мисли чрез думи“, ами защото по благодат е
причастен, чрез Тайната на Боговълъщението и акта на Причастяването, на Божия
Логос Иисус Христос. Понеже сме станали участници в Божието естество, както св.
Петър пише в едно от Съборните си Послания, затова и ние сме логосни. Това няма
нищо общо с думането, понеже участници в това естество ставаме в Евхаристията,
както вече казахме, а не чрез сугестията от думите, както е според Ориген
например или според мнозина от съвременните протестанти, затова и тяхното
богослужение протича основно в говорене. Да, това че Карелин мисли по
протестантски го издава не само фактът, че употребява популярната в
протестантската теология дума патристика, вместо патрология, а и извънредното
значение, което придава на думите… Словото няма само по себе си сила обаче, тя
е доколкото това слово носи характеристиките, обаянието, харизмата на
личността, тъй като човек постига своята логосност, познание, не в слушане, а в
съпричастие и общение, в диалог и то не само в отношение към Христос, а и във
всекидневните срещи и комуникация с околните, ближните. Понякога думата стига
или не стига до нас според това с каква интонация е изговорена, в какъв момент,
каква светлина или миризма я съпровожда. Понякога пък тия второстепенни фактори
могат да предадат по-ярко и силно послание сами по себе си дори да няма и една
дума… А цялата истина е, че човек мисли повече в образи, отколкото в думи, че
самите думи нерядко предават, макар несъвършено, определени образи, даже
усещания. Думата куче например в българския език е свързана с един вид
произношение на думата къща/куча, т.е. мислейки за кучето, ние го свързваме с
дома, с образа и атмосферата му. Затова в Православното Богослужение и уредба
на Храма така силно присъстват иконите, стенописите, образността, не само
думите… Ама всичко това не пречи на Карелин да брътви! Понеже той като
езичниците смята, че „в много говорене ще бъде чут“ и говори, и говори, и
говори… За да не би някой да го надговори…
Втората гръмотевична глупотевичост пък е, че аскетическата борба била срещу
представите и фантазиите. Изведена до своя логически край, тази теза на Карелин
би била смъртта за всяка форма на изкуство. А ние знаем, че още със зараждането
си Църквата се е стремила да вцъркови и изкуството, както и философията или
политиката. Библейските пророци пишат, без да изолират като недостоен за
писанията си ни един дял от човешкия живот, те понякога си служат и със
средствата на театъра, пантомимата също. А аскетическата борба не е срещу
образността и фантазията, тъй като никое творчество не е възможно без тях, те
са важна част от интуицията, а срещу честото изкушение да си представяме Бога
или чисто духовни неща и феномени чрез душевни и чувствени категории и образи.
Тази борба прераства в т. нар. апофатическо богословие на Източната Църква –
говорейки за Бога да утвърждаваме повече какво Бог не Е, отколкото какво Той Е,
понеже Същността Му е неизказуема, говорим повече за действията Му, отколкото
за естеството Му.
Борбата срещу представите и фантазиите, ако и да е задължителен инструмент
в опита за Богопознание, не бива да се прехвърля в ежедневния човешки живот по
такъв радикален начин, по който го прави Карелин…
*******************
Пенчев е невинен!! Просто така са го учили в АОНСУ!… Но нека почнем
отначало… В Официалния сайт на хр. „Свети Княз Борис“ във Варна има текст на
Архимандрит Карелин. Текстът е озаглавен „Телевизорът“… С години внимателно
пазихме сайта и духовния климат в енорията от такива като Карелин, Сисоев и
Роуз. Уви напразно! Георги Пенчев откри в руско списание статията на Карелин и
се въодушеви… Господинът Георги Пенчев сега е настоятел. Но той не е обикновен
църковен настоятел. Не! Убеден съм, че се мисли за Министър Председател на Църковното
Настоятелство, свещеника мисли за Президент, а всички останали мисли или за
масони, или за мафия, или за мижитурки, както е благоволявал да сподели тая
своя светогледна класификация вече в текста си „За Третото М“… Той не може да
не е лидер, разберете го и не го съдете тежко. Бил е офицер на ДС към Гранични
войски за времето на тоталитарния режим, сетне в ДАНС. И естествено ги разбира
тънките философски работи. В АОНСУ, старата школа за подготовка на подобен род
кадри, са имали и курс по философия… Започва се с „още Хераклит казва…“,
преминава се като с делтапланер из цялата световна философия, за да се стигне
„убедително“ до предпоставките на диалектическия материализъм – по „спиралата
на прогреса“ чак до черешката „количествените натрупвания дават качествени
изменения“… Ама Пенчев не знае, че това е пропаганда, а не философия, той не
знае, че там са го подготвяли не да философства, а да промива мозъци на
стругари и ефрейтори…
Текстът на Карелин си служи с подобни похвати, затова и Пенчеву се харесва… „Древните
философи казват…“ Не, не! Чакайте да усетите цялата атмосфера… „Древните
гърци говорели за духа на дома – Даймон или Гений, внушаващ на човека разни
мисли, а селяните – за домашен дух, измъчващ жителите на дома с нощни кошмари.
Домашният дух на нашето време е напълно материализиран – това е телевизорът.“
Нека оставим настрана, че Карелин чете очевидно предимно протестантски
книжлета (разбираемо е – те са едни такива тънки-тънички), думата, която тук
цитира, за да се престори на четящ човек, се произнася даймон според Еразмовото
произношение, по което на Запад четат старогръцкия, по византийското обаче,
което православните автори предпочитат, би се прочела като демон, дивтонга аи т.е.
дава е… A древните гърци не са говорили за „духа на дома“. Демон е сократов
термин. Така Сократ назовава своя вътрешен глас, интуицията си. Тоя глас няма
нищо общо с дома, ами е личен, помощ за философстване, според Сократ. А гений
не е гръцко понятие, ами латинско. Гений римляните са наричали домашния бог,
закрилник на семейството. Когато четем за „Гения на Юлий Цезар“, трябва да
имаме предвид не друго, ами семейното божество-закрилник на Гай Юлий Цезар…
Телевизорът пък не е нито демон, нито гений, той е средство за информация или
релаксация, или забава в добрия случай, а в лошия – вид пристрастеност или
средство за държавна пропаганда.
…Но Карелин смело и безотговорно се разхожда из световната духовна
съкровищница, без да е чел друго, освен Шмеман, с цел да го опровергава…
„Древните философи са казвали: „Човек е това, каквото яде“, имайки предвид,
разбира се, не веществената, а духовната храна – какво чете, с какви хора
общува, към какво се стреми.“
А цитатът всъщност е от Фоербах. Но не е проблемът сам по себе си в това,
че Карелин бърка цитата. Ако си чел и Фоербах, и древни философи, признак на
снобизъм би било от нечия страна да те заяжда, задето си смесил цитатите.
Карелин обаче не е чел древни философи, а само е чувал по някое понятие
оттук-оттам, както видяхме вече, че не е чел Свети Отци (Преподобни
Кукша и останалите руски святоши не ги броим). Затова допускаме, че и Фоербах
не е чел. Цитатът от него, който приписва на древните, го е срещнал в книгата
на Александър Шмеман „От вода и дух“, в самото начало. Харесал му е и го е
запомнил. И сега го интерпретира безобразно, защото не е чел Шмеман от цитата
насетне или не е разбрал това, което е прочел. В неговата интерпретация излиза,
че хубавия бял свят, сътворен от Бога „твърде добър“, е пълен всъщност, освен с
кратуни като Карелиновата и с чисти или нечисти неща. Точно по примитивно
юдейски! И много трябва да внимаваме какво от тях изяждаме… Но нас не ни
интересува дали Карелин като дете е закусвал със сапуна за бръснене на татко си
и затова е толкова внимателен днес какво лапа… И от Библията, и от Светите Отци
ние знаем, че „няма нищо само по себе си нечисто“ и повече дори, че „за чистия
всичко е чисто“. Дали нещо ще е за нас чисто или нечисто зависи не от него
самото, а от перцепцията, с която го приемаме…
Няма коментари:
Публикуване на коментар